ограничителен

Речник на българския език

ограничѝтелен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

ограничѝтелна, ограничѝтелно, мн. ограничѝтелни, прил. Който налага ограничения. Ограничителни действия. Ограничителна пътна маркировка.

Грешни изписвания (31)

  • огранечителен
  • огранечителин
  • огранечитилен
  • огранечитилин
  • ограничителин
  • ограничитилен
  • ограничитилин
  • огрънечителен
  • огрънечителин
  • огрънечитилен
  • огрънечитилин
  • огръничителен
  • огръничителин
  • огръничитилен
  • огръничитилин
  • угранечителен
  • угранечителин
  • угранечитилен
  • угранечитилин
  • уграничителен
  • уграничителин
  • уграничитилен
  • уграничитилин
  • угрънечителен
  • угрънечителин
  • угрънечитилен
  • угрънечитилин
  • угръничителен
  • угръничителин
  • угръничитилен
  • угръничитилин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. ог-ра-ни-чи-те-лен
непълен член ог-ра-ни-чи-тел-ния
пълен член ог-ра-ни-чи-тел-ни-ят
ж. р. ог-ра-ни-чи-тел-на
членувано ог-ра-ни-чи-тел-на-та
ср. р. ог-ра-ни-чи-тел-но
членувано ог-ра-ни-чи-тел-но-то
мн. ч. ог-ра-ни-чи-тел-ни
членувано ог-ра-ни-чи-тел-ни-те