читав

Речник на българския език

чѝтав прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

чѝтава, чѝтаво, мн. чѝтави, прил. Разг. Невредим, цял. Пристигнахме здрави и читави.

Грешни изписвания (3)

  • читъв
  • читаф
  • читъф

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. чи-тав
непълен член чи-та-вия
пълен член чи-та-ви-ят
ж. р. чи-та-ва
членувано чи-та-ва-та
ср. р. чи-та-во
членувано чи-та-во-то
мн. ч. чи-та-ви
членувано чи-та-ви-те