1.
свъ̀ршен
—
прилагателно име
(тип 76)
Значение
свършена, свършено, мн. свършени, прил.
1. Който е стигнал края си. Добре свършена работа.
2. Спец. В граматиката — който изразява ограниченост, пределност в протичането на действието. Свършен вид. Минало свършено време.
• Свършен факт. — Нещо, което е станало и не може да се промени. • Свършено! Разг. Край, толкова, това е.
1. Който е стигнал края си. Добре свършена работа.
2. Спец. В граматиката — който изразява ограниченост, пределност в протичането на действието. Свършен вид. Минало свършено време.
• Свършен факт. — Нещо, което е станало и не може да се промени. • Свършено! Разг. Край, толкова, това е.
Синоними
Грешни изписвания (1)
- свършин
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед. ч. | м. р. | свър-шен | |
|---|---|---|---|
| непълен член | свър-ше-ния | ||
| пълен член | свър-ше-ни-ят | ||
| ж. р. | свър-ше-на | ||
| членувано | свър-ше-на-та | ||
| ср. р. | свър-ше-но | ||
| членувано | свър-ше-но-то | ||
| мн. ч. | свър-ше-ни | ||
| членувано | свър-ше-ни-те | ||
2. свършен — мин. страд. прич. м. р.
свършен е производна форма на свърша (мин. страд. прич. м. р.).