неначенат

Речник на българския език

неначѐнат прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • неначенът
  • ненъченат
  • ненъченът
  • ниначенат
  • ниначенът
  • нинъченат
  • нинъченът

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. не-на-че-нат
непълен член не-на-че-на-тия
пълен член не-на-че-на-ти-ят
ж. р. не-на-че-на-та
членувано не-на-че-на-та-та
ср. р. не-на-че-на-то
членувано не-на-че-на-то-то
мн. ч. не-на-че-на-ти
членувано не-на-че-на-ти-те