ненакърнен

Речник на българския език

ненакърнѐн прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

ненакърнѐна, ненакърнѐно, мн. ненакърнѐни, прил. Който не е накърнен; цял, цялостен, незапочнат.

Грешни изписвания (7)

  • ненакарнен
  • ненъкарнен
  • ненъкърнен
  • нинакарнен
  • нинакърнен
  • нинъкарнен
  • нинъкърнен

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. не-на-кър-нен
непълен член не-на-кър-не-ния
пълен член не-на-кър-не-ни-ят
ж. р. не-на-кър-не-на
членувано не-на-кър-не-на-та
ср. р. не-на-кър-не-но
членувано не-на-кър-не-но-то
мн. ч. не-на-кър-не-ни
членувано не-на-кър-не-ни-те