сборен

Речник на българския език

1. сбо̀рен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

сборна, сборно, мн. сборни, прил.
1. Който е уговорен за събиране на група. Сборен пункт. Сборен час.
2. Който е съставен от обединени в група или колектив членове от други групи. Сборен отбор. Сборна група в детска градина.

Грешни изписвания (3)

  • зборен
  • зборин
  • сборин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. сбо-рен
непълен член сбор-ния
пълен член сбор-ни-ят
ж. р. сбор-на
членувано сбор-на-та
ср. р. сбор-но
членувано сбор-но-то
мн. ч. сбор-ни
членувано сбор-ни-те

2. сборен — мин. страд. прич. м. р.

сборен е производна форма на сборя (мин. страд. прич. м. р.).