съставен

Речник на българския език

1. съста̀вен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

съста̀вна, съста̀вно, мн. съста̀вни, прил. Който участва в състава на нещо. Съставна част на смес.
Сложно съставно изречение.Спец. В граматиката — сложно изречение, в което има едно главно и едно или няколко подчинени на него прости изречения.

Грешни изписвания (3)

  • саставен
  • саставин
  • съставин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. със-та-вен
непълен член със-тав-ния
пълен член със-тав-ни-ят
ж. р. със-тав-на
членувано със-тав-на-та
ср. р. със-тав-но
членувано със-тав-но-то
мн. ч. със-тав-ни
членувано със-тав-ни-те

2. съставен — мин. страд. прич. м. р.

съставен е производна форма на съставя (мин. страд. прич. м. р.).