1.
сло̀жен
—
прилагателно име
(тип 76)
Значение
сложена, сложено, мн. сложени, прил.
1. Който е поставен.
2. Който се отнася до телосложение, конструкция на тялото. Добре сложен. сложна, сложно, мн. сложни, прил.
1. Който се състои от различни елементи, части; комплексен. Сложен механизъм. Сложни движения. Сложна дума. Сложна дейност.
2. Който е труден, затруднителен, неразбираем, неразрешим. Сложен проблем. Сложна задача. Сложни отношения. Сложен живот.същ. сложност, сложността, ж.
1. Който е поставен.
2. Който се отнася до телосложение, конструкция на тялото. Добре сложен. сложна, сложно, мн. сложни, прил.
1. Който се състои от различни елементи, части; комплексен. Сложен механизъм. Сложни движения. Сложна дума. Сложна дейност.
2. Който е труден, затруднителен, неразбираем, неразрешим. Сложен проблем. Сложна задача. Сложни отношения. Сложен живот.същ. сложност, сложността, ж.
Синоними
- разносъставен, многосъставен, комплексен, непрост
- труден, мъчен, затруднителен, затруднен, неизпълним, комплициран, усложнен, забъркан, заплетен, оплетен, замъглен, неотгадаем
- поставен, наместен, поместен, разположен, турен, вместен, нагласен
- объркан
- обстоен, подробен, претрупан, натруфен, претенциозен
- смущаващ, объркващ, озадачаващ
- съставен, смесен, комбиниран
- умел, изкусен, ловък
Грешни изписвания (1)
- сложин
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед. ч. | м. р. | сло-жен | |
|---|---|---|---|
| непълен член | сло-же-ния | ||
| пълен член | сло-же-ни-ят | ||
| ж. р. | сло-же-на | ||
| членувано | сло-же-на-та | ||
| ср. р. | сло-же-но | ||
| членувано | сло-же-но-то | ||
| мн. ч. | сло-же-ни | ||
| членувано | сло-же-ни-те | ||
2.
сло̀жен
—
прилагателно име
(тип 79)
Значение
сложена, сложено, мн. сложени, прил.
1. Който е поставен.
2. Който се отнася до телосложение, конструкция на тялото. Добре сложен. сложна, сложно, мн. сложни, прил.
1. Който се състои от различни елементи, части; комплексен. Сложен механизъм. Сложни движения. Сложна дума. Сложна дейност.
2. Който е труден, затруднителен, неразбираем, неразрешим. Сложен проблем. Сложна задача. Сложни отношения. Сложен живот.същ. сложност, сложността, ж.
1. Който е поставен.
2. Който се отнася до телосложение, конструкция на тялото. Добре сложен. сложна, сложно, мн. сложни, прил.
1. Който се състои от различни елементи, части; комплексен. Сложен механизъм. Сложни движения. Сложна дума. Сложна дейност.
2. Който е труден, затруднителен, неразбираем, неразрешим. Сложен проблем. Сложна задача. Сложни отношения. Сложен живот.същ. сложност, сложността, ж.
Синоними
- разносъставен, многосъставен, комплексен, непрост
- труден, мъчен, затруднителен, затруднен, неизпълним, комплициран, усложнен, забъркан, заплетен, оплетен, замъглен, неотгадаем
- поставен, наместен, поместен, разположен, турен, вместен, нагласен
- объркан
- обстоен, подробен, претрупан, натруфен, претенциозен
- смущаващ, объркващ, озадачаващ
- съставен, смесен, комбиниран
- умел, изкусен, ловък
Грешни изписвания (1)
- сложин
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед. ч. | м. р. | сло-жен | |
|---|---|---|---|
| непълен член | слож-ния | ||
| пълен член | слож-ни-ят | ||
| ж. р. | слож-на | ||
| членувано | слож-на-та | ||
| ср. р. | слож-но | ||
| членувано | слож-но-то | ||
| мн. ч. | слож-ни | ||
| членувано | слож-ни-те | ||
3. сложен — мин. страд. прич. м. р.
сложен е производна форма на сложа (мин. страд. прич. м. р.).