комплициран

Речник на българския език

1. комплицѝран прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • комплециран
  • комплецирън
  • комплицирън
  • кумплециран
  • кумплецирън
  • кумплициран
  • кумплицирън

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. ком-п-ли-ци-ран
непълен член ком-п-ли-ци-ра-ния
пълен член ком-п-ли-ци-ра-ни-ят
ж. р. ком-п-ли-ци-ра-на
членувано ком-п-ли-ци-ра-на-та
ср. р. ком-п-ли-ци-ра-но
членувано ком-п-ли-ци-ра-но-то
мн. ч. ком-п-ли-ци-ра-ни
членувано ком-п-ли-ци-ра-ни-те

2. комплициран — мин. страд. прич. м. р.

комплициран е производна форма на комплицирам (мин. страд. прич. м. р.).