изкусен

Речник на българския език

1. изку̀сен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

изку̀сна, изку̀сно, мн. изку̀сни, прил. Който е изключително сръчен, умел в изработване, сътворяване или изпълнение. Изкусен майстор златар. Изкусен цигулар.
нареч. изку̀сно.

Грешни изписвания (7)

  • езкусен
  • езкусин
  • ескусен
  • ескусин
  • изкусин
  • искусен
  • искусин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. из-ку-сен
непълен член из-кус-ния
пълен член из-кус-ни-ят
ж. р. из-кус-на
членувано из-кус-на-та
ср. р. из-кус-но
членувано из-кус-но-то
мн. ч. из-кус-ни
членувано из-кус-ни-те

2. изкусен — мин. страд. прич. м. р.

изкусен е производна форма на изкуся (мин. страд. прич. м. р.).