ироничен

Речник на българския език

иронѝчен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

иронѝчна, иронѝчно, мн. иронѝчни, прил. Който съдържа или изразява ирония. Иронично държание. Ироничен глас. Иронична усмивка.
същ. иронѝчност, ироничността̀, ж.

Грешни изписвания (7)

  • ероничен
  • ероничин
  • еруничен
  • еруничин
  • ироничин
  • ируничен
  • ируничин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. иро-ни-чен
непълен член иро-нич-ния
пълен член иро-нич-ни-ят
ж. р. иро-нич-на
членувано иро-нич-на-та
ср. р. иро-нич-но
членувано иро-нич-но-то
мн. ч. иро-нич-ни
членувано иро-нич-ни-те