комичен

Речник на българския език

комѝчен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

комѝчна, комѝчно, мн. комѝчни, прил.
1. Който се отнася до комедия. Комичен сюжет. Комична роля. Комично изпълнение.
2. Който е смешен, забавен. Комична случка.
същ. комѝчност, комичността̀, ж.

Грешни изписвания (3)

  • комичин
  • кумичен
  • кумичин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. ко-ми-чен
непълен член ко-мич-ния
пълен член ко-мич-ни-ят
ж. р. ко-мич-на
членувано ко-мич-на-та
ср. р. ко-мич-но
членувано ко-мич-но-то
мн. ч. ко-мич-ни
членувано ко-мич-ни-те