забавен

Речник на българския език

1. заба̀вен прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

заба̀вна, заба̀вно, мн. заба̀вни, прил.
1. Който носи забава; който е предназначен за забава. Забавно пътуване. Забавна музика.
2. Който умее да забавлява; интересен. Забавен събеседник.



заба̀вена, заба̀вено, мн. заба̀вени, прил.
1. Който се извършва с намалена скорост, по-бавно от нормалното. Забавен пулс. Забавени крачки.
2. Който се извършва по-късно от нормалното; задържан. Забавено писмо.

Грешни изписвания (3)

  • забавин
  • зъбавен
  • зъбавин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. за-ба-вен
непълен член за-ба-ве-ния
пълен член за-ба-ве-ни-ят
ж. р. за-ба-ве-на
членувано за-ба-ве-на-та
ср. р. за-ба-ве-но
членувано за-ба-ве-но-то
мн. ч. за-ба-ве-ни
членувано за-ба-ве-ни-те

2. заба̀вен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

заба̀вна, заба̀вно, мн. заба̀вни, прил.
1. Който носи забава; който е предназначен за забава. Забавно пътуване. Забавна музика.
2. Който умее да забавлява; интересен. Забавен събеседник.



заба̀вена, заба̀вено, мн. заба̀вени, прил.
1. Който се извършва с намалена скорост, по-бавно от нормалното. Забавен пулс. Забавени крачки.
2. Който се извършва по-късно от нормалното; задържан. Забавено писмо.

Грешни изписвания (3)

  • забавин
  • зъбавен
  • зъбавин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. за-ба-вен
непълен член за-бав-ния
пълен член за-бав-ни-ят
ж. р. за-бав-на
членувано за-бав-на-та
ср. р. за-бав-но
членувано за-бав-но-то
мн. ч. за-бав-ни
членувано за-бав-ни-те

3. забавен — мин. страд. прич. м. р.

забавен е производна форма на забавя (мин. страд. прич. м. р.).