интерес

Речник на българския език

интерѐс съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. интерѐси, (два) интерѐса, м.
1. Обикн. ед. Предизвикано от нещо внимание и желание за опознаването му. Чета с интерес. Проявявам интерес.
2. Обикн. ед. Важност, значителност. Този въпрос е от голям интерес за мене.
3. Обикн. мн. Влечения, стремежи. Имам интереси в областта на археологията. Проявявам литературни интереси.
4. Обикн. мн. Потребности, права, облаги. Работя за интересите на обществото. Отстоявам държавните интереси. Тази политика е в ущърб на държавните интереси.
5. Обикн. ед. Полза, изгода. Използвам служебното си положение в свой интерес. Имам интерес търговията да върви.

В интерес на истината. — В името на истината. В интерес на истината така беше.

Грешни изписвания (3)

  • ентерес
  • ентирес
  • интирес

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ин-те-рес
непълен член ин-те-ре-са
пълен член ин-те-ре-сът
мн.ч. ин-те-ре-си
членувано ин-те-ре-си-те
бройна форма ин-те-ре-са
звателна форма