приказлив

Речник на българския език

приказлѝв прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

приказлива, приказливо, мн. приказливи, прил. Който обича да говори много. Приказлива жена.същ. приказливост, приказливостта, ж.

Грешни изписвания (7)

  • преказлив
  • прекъзлив
  • прикъзлив
  • преказлиф
  • прекъзлиф
  • приказлиф
  • прикъзлиф

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. при-каз-лив
непълен член при-каз-ли-вия
пълен член при-каз-ли-ви-ят
ж. р. при-каз-ли-ва
членувано при-каз-ли-ва-та
ср. р. при-каз-ли-во
членувано при-каз-ли-во-то
мн. ч. при-каз-ли-ви
членувано при-каз-ли-ви-те