разговорлив

Речник на българския език

разговорлѝв прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

разговорлива, разговорливо, мн. разговорливи, прил. Който бързо намира контакт с друг човек и обича да говори; общителен, разговорчив. Разговорлива жена.същ. разговорливост, разговорливостта, ж.

Грешни изписвания (15)

  • разговурлив
  • разгуворлив
  • разгувурлив
  • ръзговорлив
  • ръзговурлив
  • ръзгуворлив
  • ръзгувурлив
  • разговорлиф
  • разговурлиф
  • разгуворлиф
  • разгувурлиф
  • ръзговорлиф
  • ръзговурлиф
  • ръзгуворлиф
  • ръзгувурлиф

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. раз-го-вор-лив
непълен член раз-го-вор-ли-вия
пълен член раз-го-вор-ли-ви-ят
ж. р. раз-го-вор-ли-ва
членувано раз-го-вор-ли-ва-та
ср. р. раз-го-вор-ли-во
членувано раз-го-вор-ли-во-то
мн. ч. раз-го-вор-ли-ви
членувано раз-го-вор-ли-ви-те