увлекателен

Речник на българския език

увлека̀телен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

увлека̀телна, увлека̀телно, мн. увлека̀телни, прил. Който увлича; интересен, интригуващ. Увлекателна приказка. Увлекателен роман.
нареч. увлека̀телно. Разказвам увлекателно.

Грешни изписвания (15)

  • овлекателен
  • овлекателин
  • овлекатилен
  • овлекатилин
  • овликателен
  • овликателин
  • овликатилен
  • овликатилин
  • увлекателин
  • увлекатилен
  • увлекатилин
  • увликателен
  • увликателин
  • увликатилен
  • увликатилин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. ув-ле-ка-те-лен
непълен член ув-ле-ка-тел-ния
пълен член ув-ле-ка-тел-ни-ят
ж. р. ув-ле-ка-тел-на
членувано ув-ле-ка-тел-на-та
ср. р. ув-ле-ка-тел-но
членувано ув-ле-ка-тел-но-то
мн. ч. ув-ле-ка-тел-ни
членувано ув-ле-ка-тел-ни-те