игрив

Речник на българския език

игрѝв прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

игрѝва, игрѝво, мн. игрѝви, прил.
1. Който е жизнерадостен, жив, подвижен, закачлив; бърз, изменчив. Игриви деца. Игриво котенце. Игрива река. Игрив вятър.
2. Който изразява радост, бодрост, веселост. Игрива усмивка. Игрива походка.
нареч. игрѝво.

Грешни изписвания (2)

  • егрив
  • игриф

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. иг-рив
непълен член иг-ри-вия
пълен член иг-ри-ви-ят
ж. р. иг-ри-ва
членувано иг-ри-ва-та
ср. р. иг-ри-во
членувано иг-ри-во-то
мн. ч. иг-ри-ви
членувано иг-ри-ви-те