темперамѐнтен
—
прилагателно име
(тип 79)
Значение
темперамѐнтна, темперамѐнтно, мн. темперамѐнтни, прил.
1. Който проявява жизненост, енергичност. Темпераментен човек.
2. Който е проява на жизненост, енергичност. Темпераментен жест.
нареч. темперамѐнтно.
същ. темперамѐнтност, темпераментността̀, ж.
1. Който проявява жизненост, енергичност. Темпераментен човек.
2. Който е проява на жизненост, енергичност. Темпераментен жест.
нареч. темперамѐнтно.
същ. темперамѐнтност, темпераментността̀, ж.
Синоними
Грешни изписвания (15)
- темпераментин
- темперъментен
- темперъментин
- темпираментен
- темпираментин
- темпиръментен
- темпиръментин
- тимпераментен
- тимпераментин
- тимперъментен
- тимперъментин
- тимпираментен
- тимпираментин
- тимпиръментен
- тимпиръментин
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед. ч. | м. р. | тем-пе-ра-мен-тен | |
|---|---|---|---|
| непълен член | тем-пе-ра-мен-т-ния | ||
| пълен член | тем-пе-ра-мен-т-ни-ят | ||
| ж. р. | тем-пе-ра-мен-т-на | ||
| членувано | тем-пе-ра-мен-т-на-та | ||
| ср. р. | тем-пе-ра-мен-т-но | ||
| членувано | тем-пе-ра-мен-т-но-то | ||
| мн. ч. | тем-пе-ра-мен-т-ни | ||
| членувано | тем-пе-ра-мен-т-ни-те | ||