весел

Речник на българския език

1. вѐсел прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

вѐсела, вѐсело, мн. вѐсели, прил.
1. Който е в добро разположение на духа; радостен, жизнерадостен, бодър. Весел човек. Много си весел днес.
2. Който изразява или предизвиква радост, бодрост, добро настроение. Весело лице. Весела песен. Весели краски.
3. Прен. Разг. За растение, цвят — свеж, неувяхнал. Много са весели тая сутрин цветята.
4. Който буди смях. Весела история. Весела пиеска.
нареч. вѐсело. Говоря весело.
същ. вѐселост, веселостта̀, ж.

Грешни изписвания (1)

  • весил

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. ве-сел
непълен член ве-се-лия
пълен член ве-се-ли-ят
ж. р. ве-се-ла
членувано ве-се-ла-та
ср. р. ве-се-ло
членувано ве-се-ло-то
мн. ч. ве-се-ли
членувано ве-се-ли-те

2. весел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

весел е производна форма на веся (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. весел — мин. деят. несв. прич. м. р.

весел е производна форма на веся (мин. деят. несв. прич. м. р.).