свеж

Речник на българския език

свеж прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

свежа, свежо, мн. свежи, прил.
1. Който не е увяхнал; сочен, млад. Свежа зеленина. Свежи цветя.
2. За вятър, въздух — който е прохладен, ободряващ.
3. Който е ярък, светъл, ясен. Свежи шарки.
4. Който изразява бодрост, отпочиналост. Свеж вид. Свеж поглед.
5. Който не е уморен; бодър, жив. След отпуската си много свежа. Свеж ум. ____ същ. свежест, свежестта, ж.

Грешни изписвания (1)

  • свеш

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. свеж
непълен член све-жия
пълен член све-жи-ят
ж. р. све-жа
членувано све-жа-та
ср. р. све-жо
членувано све-жо-то
мн. ч. све-жи
членувано све-жи-те