неизтъркан

Речник на българския език

неизтъ̀ркан прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

Грешни изписвания (15)

  • неезтъркан
  • неезтъркън
  • неестъркан
  • неестъркън
  • неизтъркън
  • неистъркан
  • неистъркън
  • ниезтъркан
  • ниезтъркън
  • ниестъркан
  • ниестъркън
  • ниизтъркан
  • ниизтъркън
  • ниистъркан
  • ниистъркън

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. не-из-тър-кан
непълен член не-из-тър-ка-ния
пълен член не-из-тър-ка-ни-ят
ж. р. не-из-тър-ка-на
членувано не-из-тър-ка-на-та
ср. р. не-из-тър-ка-но
членувано не-из-тър-ка-но-то
мн. ч. не-из-тър-ка-ни
членувано не-из-тър-ка-ни-те