нов
—
прилагателно име
(тип 76)
Значение
но̀ва, но̀во, мн. но̀ви, прил.
1. Който е от неотдавна. Нова къща. Нова чанта.
2. Следващ друг обект от същия вид, пореден. Ново писмо. Нов ученик.
3. Който се отнася към настоящето. Нова литература.
4. Неизвестен, непознат. Ще посети нови градове и ще се срещне с нови хора.
• Нова година. — Първият ден на годината (1 януари).
• Новия свят. — Америка.
• Ново двайсет. — Разг. Възклицание за изразяване на силна изненада.
1. Който е от неотдавна. Нова къща. Нова чанта.
2. Следващ друг обект от същия вид, пореден. Ново писмо. Нов ученик.
3. Който се отнася към настоящето. Нова литература.
4. Неизвестен, непознат. Ще посети нови градове и ще се срещне с нови хора.
• Нова година. — Първият ден на годината (1 януари).
• Новия свят. — Америка.
• Ново двайсет. — Разг. Възклицание за изразяване на силна изненада.
Синоними
- пресен, опреснен, подновен, обновен, скорошен, отскорошен, наскорошен, млад, свеж
- новак, неопитен, несвикнал
- необичаен, нечут, невиждан, небивал, оригинален, самобитен
- неизвестен, неизпитан, непознат
- модерен, съвременен, сегашен, последен
- девствен, пръв
- чист, неопетнен, недокоснат, непокътнат, още неупотребяван, невинен, непорочен, момински
- допълнителен, добавъчен, неотдавнашен
- моден
- в крак с времето
- непривикнал
Грешни изписвания (1)
- ноф