непорочен

Речник на българския език

непоро̀чен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

непоро̀чна, непоро̀чно, мн. непоро̀чни, прил. Който няма пороци; нравствено чист, безгрешен, девствен. Непорочен живот. Непорочно дете.
същ. непоро̀чност, непорочността̀, ж.

Грешни изписвания (7)

  • непорочин
  • непурочен
  • непурочин
  • нипорочен
  • нипорочин
  • нипурочен
  • нипурочин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. не-по-ро-чен
непълен член не-по-роч-ния
пълен член не-по-роч-ни-ят
ж. р. не-по-роч-на
членувано не-по-роч-на-та
ср. р. не-по-роч-но
членувано не-по-роч-но-то
мн. ч. не-по-роч-ни
членувано не-по-роч-ни-те