морален

Речник на българския език

мора̀лен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

мора̀лна, мора̀лно, мн. мора̀лни, прил.
1. Който е съобразен с морала; етичен, нравствен. Морална постъпка.
2. Който е свързан с душевността. Морална поддръжка.

Грешни изписвания (3)

  • моралин
  • мурален
  • муралин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. мо-ра-лен
непълен член мо-рал-ния
пълен член мо-рал-ни-ят
ж. р. мо-рал-на
членувано мо-рал-на-та
ср. р. мо-рал-но
членувано мо-рал-но-то
мн. ч. мо-рал-ни
членувано мо-рал-ни-те