безгрешен

Речник на българския език

безгрѐшен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

безгрѐшна, безгрѐшно, мн. безгрѐшни, прил. Който няма грехове или не допуска грешки. Няма безгрешни хора.

Грешни изписвания (3)

  • безгрешин
  • бизгрешен
  • бизгрешин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. без-г-ре-шен
непълен член без-г-реш-ния
пълен член без-г-реш-ни-ят
ж. р. без-г-реш-на
членувано без-г-реш-на-та
ср. р. без-г-реш-но
членувано без-г-реш-но-то
мн. ч. без-г-реш-ни
членувано без-г-реш-ни-те