безпогрешен

Речник на българския език

безпогрѐшен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

безпогрѐшна, безпогрѐшно, мн. безпогрѐшни, прил. Който не съдържа или не допуска грешки. Безпогрешен усет.
нареч. безпогрѐшно. Ориентирам се безпогрешно.
същ. безпогрѐшност, безпогрешността̀, ж.

Грешни изписвания (7)

  • безпогрешин
  • безпугрешен
  • безпугрешин
  • бизпогрешен
  • бизпогрешин
  • бизпугрешен
  • бизпугрешин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. без-пог-ре-шен
непълен член без-пог-реш-ния
пълен член без-пог-реш-ни-ят
ж. р. без-пог-реш-на
членувано без-пог-реш-на-та
ср. р. без-пог-реш-но
членувано без-пог-реш-но-то
мн. ч. без-пог-реш-ни
членувано без-пог-реш-ни-те