светец

мн. светци, м.
1. Човек, който е посветил живота си на служене на бога или пък има големи заслуги за народа си и след смъртта си е провъзгласен от църквата за образец за християнски живот и носител на чудодейна сила.
2. Лице с такава сила, провъзгласено за покровител на черква, манастир, бранш. Свети Георги е покровител на войската.
3. Прен. Ирон. Човек, който се представя за прекалено честен и невинен. Прекален светец и богу не е драг.
4. Много добър човек, склонен да прави добро за другите. Той е истински светец.