правдив

Речник на българския език

правдѝв прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

правдѝва, правдѝво, мн. правдѝви, прил. Който отговаря на действителността; истинен.
същ. правдѝвост, правдивостта̀, ж.

Грешни изписвания (3)

  • пръвдив
  • правдиф
  • пръвдиф

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. прав-див
непълен член прав-ди-вия
пълен член прав-ди-ви-ят
ж. р. прав-ди-ва
членувано прав-ди-ва-та
ср. р. прав-ди-во
членувано прав-ди-во-то
мн. ч. прав-ди-ви
членувано прав-ди-ви-те