реален

Речник на българския език

реа̀лен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

реална, реално, мн. реални, прил.
1. Който съществува в действителността, а не във въображението; действителен, съществуващ, обективен, истински. Реален факт.
2. Който е съобразен с действителното състояние на нещата, с действителните нужди, възможности и др. Реално желание. Реален бюджет. Реална политика. Реална цена. Реален курс на долара.

Грешни изписвания (3)

  • реалин
  • риален
  • риалин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. ре-а-лен
непълен член ре-ал-ния
пълен член ре-ал-ни-ят
ж. р. ре-ал-на
членувано ре-ал-на-та
ср. р. ре-ал-но
членувано ре-ал-но-то
мн. ч. ре-ал-ни
членувано ре-ал-ни-те