безпристрастен

Речник на българския език

безпристра̀стен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

безпристра̀стна, безпристра̀стно, мн. безпристра̀стни, прил. Който не проявява или не изразява пристрастие. Безпристрастен съдия.
нареч. безпристра̀стно. Ръководя безпристрастно.
същ. безпристра̀стие, ср. Проявявам безпристрастие.
същ. безпристра̀стност, безпристрастността̀, ж.

Грешни изписвания (7)

  • безпрестрастен
  • безпрестрастин
  • безпристрастин
  • бизпрестрастен
  • бизпрестрастин
  • бизпристрастен
  • бизпристрастин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. без-п-рис-т-рас-тен
непълен член без-п-рис-т-рас-т-ния
пълен член без-п-рис-т-рас-т-ни-ят
ж. р. без-п-рис-т-рас-т-на
членувано без-п-рис-т-рас-т-на-та
ср. р. без-п-рис-т-рас-т-но
членувано без-п-рис-т-рас-т-но-то
мн. ч. без-п-рис-т-рас-т-ни
членувано без-п-рис-т-рас-т-ни-те