безпристрастие

Речник на българския език

безпристра̀стие съществително име, среден род (тип 72) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • безпрестрастие
  • бизпрестрастие
  • бизпристрастие

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. без-п-рис-т-рас-тие
членувано без-п-рис-т-рас-ти-е-то
мн.ч. без-п-рис-т-рас-тия
членувано без-п-рис-т-рас-ти-я-та