неутралност

Речник на българския език

неутра̀лност съществително име, женски род (тип 49) редактиране

Значение

Грешни изписвания (15)

  • неотралност
  • неотралнуст
  • неутралнуст
  • ниотралност
  • ниотралнуст
  • ниутралност
  • ниутралнуст
  • неотралнос
  • неотралнус
  • неутралнос
  • неутралнус
  • ниотралнос
  • ниотралнус
  • ниутралнос
  • ниутралнус

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. не-ут-рал-ност
членувано не-ут-рал-ност-та
мн.ч. не-ут-рал-нос-ти
членувано не-ут-рал-нос-ти-те
звателна форма