разсъдъчен

Речник на българския език

разсъ̀дъчен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

разсъдъчна, разсъдъчно, мн. разсъдъчни, прил. Който се отличава с преобладаване на разума над чувството. Разсъдъчна поезия.същ. разсъдъчност, разсъдъчността, ж.

Грешни изписвания (15)

  • расъдъчен
  • разсъдачен
  • разсъдачин
  • разсъдъчин
  • расъдачен
  • расъдачин
  • расъдъчин
  • ръзсъдачен
  • ръзсъдачин
  • ръзсъдъчен
  • ръзсъдъчин
  • ръсъдачен
  • ръсъдачин
  • ръсъдъчен
  • ръсъдъчин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. раз-съ-дъ-чен
непълен член раз-съ-дъч-ния
пълен член раз-съ-дъч-ни-ят
ж. р. раз-съ-дъч-на
членувано раз-съ-дъч-на-та
ср. р. раз-съ-дъч-но
членувано раз-съ-дъч-но-то
мн. ч. раз-съ-дъч-ни
членувано раз-съ-дъч-ни-те