мисловен

Речник на българския език

мисло̀вен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

мисло̀вна, мисло̀вно, мн. мисло̀вни, прил. Който е свързан с мисълта; разсъдъчен. Мисловен процес.
същ. мисло̀вност, мисловността̀, ж.

Грешни изписвания (3)

  • месловен
  • месловин
  • мисловин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. мис-ло-вен
непълен член мис-лов-ния
пълен член мис-лов-ни-ят
ж. р. мис-лов-на
членувано мис-лов-на-та
ср. р. мис-лов-но
членувано мис-лов-но-то
мн. ч. мис-лов-ни
членувано мис-лов-ни-те