разсъдителен

Речник на българския език

разсъдѝтелен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

разсъдителна, разсъдително, мн. разсъдителни, прил. Който обича да разсъждава, да обмисля нещата; разсъдлив.същ. разсъдителност, разсъдителността, ж.

Грешни изписвания (31)

  • расъдителен
  • разсадителен
  • разсадителин
  • разсадитилен
  • разсадитилин
  • разсъдителин
  • разсъдитилен
  • разсъдитилин
  • расадителен
  • расадителин
  • расадитилен
  • расадитилин
  • расъдителин
  • расъдитилен
  • расъдитилин
  • ръзсадителен
  • ръзсадителин
  • ръзсадитилен
  • ръзсадитилин
  • ръзсъдителен
  • ръзсъдителин
  • ръзсъдитилен
  • ръзсъдитилин
  • ръсадителен
  • ръсадителин
  • ръсадитилен
  • ръсадитилин
  • ръсъдителен
  • ръсъдителин
  • ръсъдитилен
  • ръсъдитилин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. раз-съ-ди-те-лен
непълен член раз-съ-ди-тел-ния
пълен член раз-съ-ди-тел-ни-ят
ж. р. раз-съ-ди-тел-на
членувано раз-съ-ди-тел-на-та
ср. р. раз-съ-ди-тел-но
членувано раз-съ-ди-тел-но-то
мн. ч. раз-съ-ди-тел-ни
членувано раз-съ-ди-тел-ни-те