интелектуа̀лен
—
прилагателно име
(тип 79)
Значение
интелектуа̀лна, интелектуа̀лно, мн. интелектуа̀лни, прил.
1. Който се отнася до интелект. Интелектуално развитие.
2. Който е предназначен за читател или зрител с високо развит интелект. Интелектуална литература. Интелектуален филм.
3. Който е с високо развит интелект. Интелектуален тип хора.
1. Който се отнася до интелект. Интелектуално развитие.
2. Който е предназначен за читател или зрител с високо развит интелект. Интелектуална литература. Интелектуален филм.
3. Който е с високо развит интелект. Интелектуален тип хора.
Грешни изписвания (15)
- интелектоален
- интелектоалин
- интелектуалин
- интеликтоален
- интеликтоалин
- интеликтуален
- интеликтуалин
- интилектоален
- интилектоалин
- интилектуален
- интилектуалин
- интиликтоален
- интиликтоалин
- интиликтуален
- интиликтуалин
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед. ч. | м. р. | ин-те-лек-ту-а-лен | |
|---|---|---|---|
| непълен член | ин-те-лек-ту-ал-ния | ||
| пълен член | ин-те-лек-ту-ал-ни-ят | ||
| ж. р. | ин-те-лек-ту-ал-на | ||
| членувано | ин-те-лек-ту-ал-на-та | ||
| ср. р. | ин-те-лек-ту-ал-но | ||
| членувано | ин-те-лек-ту-ал-но-то | ||
| мн. ч. | ин-те-лек-ту-ал-ни | ||
| членувано | ин-те-лек-ту-ал-ни-те | ||