праведен

Речник на българския език

пра̀веден прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

пра̀ведна, пра̀ведно, мн. пра̀ведни, прил.
1. Който се съобразява с определени религиозни норми, канони. Праведен християнин.
2. Остар. Справедлив.

Грешни изписвания (3)

  • праведин
  • правиден
  • правидин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. пра-ве-ден
непълен член пра-вед-ния
пълен член пра-вед-ни-ят
ж. р. пра-вед-на
членувано пра-вед-на-та
ср. р. пра-вед-но
членувано пра-вед-но-то
мн. ч. пра-вед-ни
членувано пра-вед-ни-те