неопитен

Речник на българския език

нео̀питен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • неопетен
  • неопетин
  • неопитин
  • ниопетен
  • ниопетин
  • ниопитен
  • ниопитин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. не-о-пи-тен
непълен член не-о-пит-ния
пълен член не-о-пит-ни-ят
ж. р. не-о-пит-на
членувано не-о-пит-на-та
ср. р. не-о-пит-но
членувано не-о-пит-но-то
мн. ч. не-о-пит-ни
членувано не-о-пит-ни-те