зелен

Речник на българския език

зелѐн прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

зелѐна, зелѐно, мн. зелѐни, прил.
1. Който има цвят на свежа трева. Зелен цвят. Зелена блуза.
2. Който е обрасъл с раззеленени дървета, храсти, трева. Зелени площи. Зелени ливади. Зелена гора.
3. Който не е узрял. Зелени череши. Зелени домати.
4. Прен. За човек — който е млад, неопитен. Още е млад и зелен.
Зелена улица. — Разрешение, уреждане на нещо да се придвижва, да се осъществява.
Изпращам/изпратя за зелен хайвер. — Измамвам някого, подвеждам.
Трай, коньо, за зелена трева! — Изразява се неверие, че нещо може да се случи с търпение или упоритост.

Грешни изписвания (1)

  • зилен

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. зе-лен
непълен член зе-ле-ния
пълен член зе-ле-ни-ят
ж. р. зе-ле-на
членувано зе-ле-на-та
ср. р. зе-ле-но
членувано зе-ле-но-то
мн. ч. зе-ле-ни
членувано зе-ле-ни-те