наивен

Речник на българския език

наѝвен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

наѝвна, наѝвно, мн. наѝвни, прил.
1. Простодушен, неопитен, лековерен. Наивна жена.
2. Който изразява простодушие, неопитност. Наивен поглед.
същ. наѝвност, наивността̀, ж.

Грешни изписвания (3)

  • наивин
  • нъивен
  • нъивин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. на-и-вен
непълен член на-ив-ния
пълен член на-ив-ни-ят
ж. р. на-ив-на
членувано на-ив-на-та
ср. р. на-ив-но
членувано на-ив-но-то
мн. ч. на-ив-ни
членувано на-ив-ни-те