безобиден

Речник на българския език

безобѝден прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

безобѝдна, безобѝдно, мн. безобѝдни, прил. Който не причинява обида или вреда. Безобидна шега.

Грешни изписвания (7)

  • безобидин
  • безубиден
  • безубидин
  • бизобиден
  • бизобидин
  • бизубиден
  • бизубидин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. бе-зо-би-ден
непълен член бе-зо-бид-ния
пълен член бе-зо-бид-ни-ят
ж. р. бе-зо-бид-на
членувано бе-зо-бид-на-та
ср. р. бе-зо-бид-но
членувано бе-зо-бид-но-то
мн. ч. бе-зо-бид-ни
членувано бе-зо-бид-ни-те