безобидно

Речник на българския език

1. безобѝдно — наречие (тип 188) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • безобидну
  • безубидно
  • безубидну
  • бизобидно
  • бизобидну
  • бизубидно
  • бизубидну

2. безобидно — ср. р.

безобидно е производна форма на безобиден (ср. р.).

Връзки