чистосърдечен

Речник на българския език

чистосърдѐчен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

чистосърдѐчна, чистосърдѐчно, мн. чистосърдѐчни, прил. Искрен, откровен, непресторен. Чистосърдечна жена. Чистосърдечно признание.
същ. чистосърдѐчност, чистосърдечността̀, ж.

Грешни изписвания (15)

  • честосардечен
  • честосардечин
  • честосърдечен
  • честосърдечин
  • честусардечен
  • честусардечин
  • честусърдечен
  • честусърдечин
  • чистосардечен
  • чистосардечин
  • чистосърдечин
  • чистусардечен
  • чистусардечин
  • чистусърдечен
  • чистусърдечин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. чис-то-сър-де-чен
непълен член чис-то-сър-деч-ния
пълен член чис-то-сър-деч-ни-ят
ж. р. чис-то-сър-деч-на
членувано чис-то-сър-деч-на-та
ср. р. чис-то-сър-деч-но
членувано чис-то-сър-деч-но-то
мн. ч. чис-то-сър-деч-ни
членувано чис-то-сър-деч-ни-те