наивник

Речник на българския език

наѝвник съществително име, мъжки род (тип 14a) редактиране

Значение

мн. наѝвници, м. Наивен човек.

Грешни изписвания (3)

  • наивнек
  • нъивнек
  • нъивник

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. на-ив-ник
непълен член на-ив-ни-ка
пълен член на-ив-ни-кът
мн.ч. на-ив-ни-ци
членувано на-ив-ни-ци-те
бройна форма на-ив-ни-ци
звателна форма на-ив-ни-ко