заслепен

Речник на българския език

1. заслепѐн прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

заслепѐна, заслепѐно, мн. заслепѐни, прил.
1. Който е ослепен за миг от силна светлина.
2. Който не може реално да преценява обстоятелствата поради силно увлечение, възхищение, силни чувства.

Грешни изписвания (3)

  • заслипен
  • зъслепен
  • зъслипен

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. зас-ле-пен
непълен член зас-ле-пе-ния
пълен член зас-ле-пе-ни-ят
ж. р. зас-ле-пе-на
членувано зас-ле-пе-на-та
ср. р. зас-ле-пе-но
членувано зас-ле-пе-но-то
мн. ч. зас-ле-пе-ни
членувано зас-ле-пе-ни-те

2. заслепен — мин. страд. прич. м. р.

заслепен е производна форма на заслепя (мин. страд. прич. м. р.).