измамен

Речник на българския език

1. изма̀мен прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

изма̀мна, изма̀мно, мн. изма̀мни, прил.
1. Който заблуждава, въвежда в измама. Измамни думи. Измамни ласки.
2. Който е нереален, привиден. Измамна представа.
3. Който е жертва на измама.

Грешни изписвания (3)

  • езмамен
  • езмамин
  • измамин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. из-ма-мен
непълен член из-ма-ме-ния
пълен член из-ма-ме-ни-ят
ж. р. из-ма-ме-на
членувано из-ма-ме-на-та
ср. р. из-ма-ме-но
членувано из-ма-ме-но-то
мн. ч. из-ма-ме-ни
членувано из-ма-ме-ни-те

2. изма̀мен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

изма̀мна, изма̀мно, мн. изма̀мни, прил.
1. Който заблуждава, въвежда в измама. Измамни думи. Измамни ласки.
2. Който е нереален, привиден. Измамна представа.
3. Който е жертва на измама.

Грешни изписвания (3)

  • езмамен
  • езмамин
  • измамин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. из-ма-мен
непълен член из-мам-ния
пълен член из-мам-ни-ят
ж. р. из-мам-на
членувано из-мам-на-та
ср. р. из-мам-но
членувано из-мам-но-то
мн. ч. из-мам-ни
членувано из-мам-ни-те

3. измамен — мин. страд. прич. м. р.

измамен е производна форма на измамя (мин. страд. прич. м. р.).