обаян

Речник на българския език

1. оба̀ян прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • обаън
  • убаън
  • убаян

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. оба-ян
непълен член оба-я-ния
пълен член оба-я-ни-ят
ж. р. оба-я-на
членувано оба-я-на-та
ср. р. оба-я-но
членувано оба-я-но-то
мн. ч. оба-я-ни
членувано оба-я-ни-те

2. обаян — мин. страд. прич. м. р.

обаян е производна форма на обая (мин. страд. прич. м. р.).