удивен

Речник на българския език

1. удивѐн — прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

удивѐна, удивѐно, мн. удивѐни, прил. Който е учуден, смаян, изненадан. Удивен от силата на вятъра.
нареч. удивѐно.

Синоними

Грешни изписвания (3)

  • одевен
  • одивен
  • удевен

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. уди-вен
непълен член уди-ве-ния
пълен член уди-ве-ни-ят
ж. р. уди-ве-на
членувано уди-ве-на-та
ср. р. уди-ве-но
членувано уди-ве-но-то
мн. ч. уди-ве-ни
членувано уди-ве-ни-те

2. удивен — мин. страд. прич. м. р.

удивен е производна форма на удивя (мин. страд. прич. м. р.).

Връзки