сляп

сляпа, сляпо, мн. слепи, прил.
1. Който не може да вижда; лишен от зрение, незрящ. Сляп по рождение. Сляп с едното око. Организация на слепите хора.
2. Прен. Който е неграмотен. Останал е сляп за книгите, но беше много любознателен.
3. Прен. Който е неразумен, заблуден; доверчив. Сляпа любов. Сляп за истинското положение. Сляпа вяра.
4. Прен. Който няма изход. Сляпа улица. Сляп тунел.
5. Прен. Който се извършва без видимост, без участие на зрението. Сляп полет.
• Сляп цирей. — Цирей без връх на повърхността на кожата.
• Сляпата неделя. — Разг. Времето, когато човек е решил да се жени и не се колебае повече. Дошла е сляпата неделя.
• Сляпо куче. — Подземен гризач, който яде луковици и корени и е със закърнели очи.
• Сляпо черво. — Началната част на дебелото черво у човека и у някои животни с червеобразен израстък — апендикса.